Марихуана – ангел или демон?

В наши дни марихуаната (Cannabis Sativa) се превърна в постоянен обект на дискусии – олицетворяваща конфликните полюси между поддръжниците на пълната либерализация на психоактивните вещества от една страна и противниците на всякакъв вид толерантност към тях – от друга стана. Тези съществуващи позиции почти автоматично ни принуждават да изберем между един от двата крайни варианта: първият, срамно се увива в наметалото на толерантността, свободата и привидно “ангелския” подход към “билката”; вторият демонизира всяка индукция на променени състояния на съзнанието и се позовава на наистина тревожно големия брой наркомани по света. Всеки, който повдигне тази тема, рискува да бъде категоризиран или като поддръжник на установеното статукво, държащо на моралния ред, или като безотговорен човек с разбирания от хипи ерата, неспособен да се справи с предизвикателствата на съвременния живот.

Искаме да предоставим трета позиция, средна позиция, разположена на еднакво разстояние между двете групи. Полюсните мнения всъщност се подсилват взаимно, представяйки картина, която смятаме за изкривена и до известна степен, базирана на самоизмама, ако не и измама. 

Първо бихме искали да се обърнем към привържениците на неограничената употреба на канабис. Не бива да се подозира, че нашата позиция е пристрастна в полза на сляпата забрана за употреба на всички психоактивни вещества. Още от първото издание на това списание ние изразихме мнение, че “групата, която популяризира пълната забрана на психоактивните вещества, рискува да застраши свободата на личността, участвайки в девитализация на местните култури, както и че стимулира трафика на наркотици” (Mabit J. ,1992 ). Освен това центърът Takiwasi демонстрира чрез клиничен регистър на своите терапевтични и педагогически дейности ( Giove R.,1996 ), че правилното използване с уважение на психоактивните растения не е вредно и може да послужи за лечение на зависими/наркомани. 

Смятаме, че е необходимо да изясним от самото начало, че сме убедени в безспорната стойност на Cannabis sativa. Лечебните свойства на марихуаната са неоспорими, емпирично демонстрирани и потвърдени в продължение на векове. Тя също така притежава способността да разширява съзнанието и да дава учения от духовно естество. Следователно марихуаната категорично попада в категорията свещени растения, наричани още главни растения (“plantas maestras” или “master plants”).

Поради този факт тя заслужава, както всички природни психоактивни вещества, свещено използване и подход, различен от генерализирано и сляпо осъждане. Марихуаната не трябва да бъде обект на унизително, безразборно и в този смисъл неуважително консуматорство, което всъщност носи своите рискове. За съжаление, защитниците ѝ са склонни да заемат позиция, която далеч не допринася за по-голяма толерантност и не насърчава разбирателството, а води до по-голямо объркване. Считаме, че е необходимо да се изясни този дебат чрез анализ на сегашното място на марихуаната в съвременното общество, както и чрез разглеждането на разликата между това, което се говори за растението и реалните факти, взимайки се под внимание опита и наблюденията от нашата клинична практика.

Характеристики на срещата с марихуана

Известно е, че ефектите на всяко психоактивно вещество зависят от три обуславящи фактора: вещество, ползвател и контекст.

Всеки може да направи разлика между консумация на силен фалшифициран алкохол от дванадесет годишно дете в улична банда, консумацията на качествено шампанско в семеен контекст, за да се отпразнува брак и ритуалната употреба на вино по време на Христянска Евхаристия. И в трите случая става въпрос за консумация на психоактивно вещество, в случая алкохол, за който има многобройни научни изследвания, доказващи неговата потенциална вреда, рискове от зависимост, както и свързаните с него съществени социални и икономически разходи. Никой хирург не би се въздържал от предписването на морфин заради пушачите на опиум от Макао или пък заради зависимите от хероин в Женева. Не съществуват кампании срещу злоупотребата с рафинирана захар, въпреки значителните увреждания на здравето, която тя причинява, както и въпреки факта, че голяма част от обществото е всъщност пристрастена към този продукт. И този списък може да продължи…. (cf. Mabit,J. 1995).

По същия начин може ли да се сравни консумацията на бханг (bhang) от йогите в Индия или традиционната консумация на хашиш от земеделските производители в Мароко с развлекателната консумация на “трева” сред младежите на градските западни общества, консумацията на Аяхуаска в църквите на Санто Дайме в Бразилия и употребата на кокаинова паста в “бедняшките квартали” в Латинска Америка? За каква марихуана говорим? За кой тип консумация става дума?

Вещество

Когато говорим за фактори, свързани с веществото, имаме предвид както качеството, така и дозировката, като последното предполага количество и честота на употребата. Канабисът има различни форми на употреба, както и съществуват различни качества на растението. Научните изследвания обаче показват токсичен потенциал, който вече е известен на традиционните общества – както посочва известният индолог Ален Даниелу (Alain Daniélou): “Листата се смачкват между два камъка и се накисват в обилно количество вода, което позволява извличането на токсичните елементи. След това се смесва с бадемово мляко и се получава гъста смес, наподобяваща масло от бханг, която смес се консумира от всеки с уважение” (Danielou A., 1992). Става дума за процедура на детоксикация и поглъщане при ниски температури чрез храносмилателната система, а не с горещо поглъщане чрез дихателния процес. Вдишването на дим променя фармакодинамиката на продукта: естествената защита от храносмилателната бариера се заобикаля, процесът на трансбелодробната асимилация в кръвта се увеличава, докато изгарянето на растението генерира нови метаболити.

Даниелу (Daniélou), който освен че вече 40 години има близък контакт с група посветени в Индия, но е и част от нея, добавя, че “практиката на пушене на коноп не се препоръчва, тъй като токсичните елементи не се елиминират…”

Предмет

Както за всяко психоактивно вещество съществува голяма степен на вариация, така и при всеки индивид има разлика по отношение на тяхната чувствителност. Индивидуалната чувствителност се изразява в нивото на интензивност на непосредствените ефекти, но също и в потенциала да се развива зависимост. Някои хора показват малки ефекти от употребата на марихуана, докато други реагират бързо и със засилени промени във формирането на идеи и поведението, а трети или дори достигат до объркани състояния с дезорганизирано поведение. Този фактор не трябва да се пренебрегва, когато се предлага неограничена наличност на марихуана.

По същия начин, въпреки че е класифициран като “лек наркотик”, при някои хора може да се развие изключително силна зависимост. Характеристиките на този тип зависимост според нашите наблюдения са следните :

  • Постепенно изкривяване на начина, по който се възприема реалността:

Бавното и фино развитие на това явление не позволява на индивида да го забележи или да го осъзнае. Тук не говорим за “драматични” промени, сравними с тези на хероина, пастата базирана на кокаинова основа или крак. Ето защо процесът лесно се пренебрегва; лицето може да не забележи собствената си трансформация.

  • Феномен на повишената “ментализация”:

Перцептивното поле се фокусира върху умственото ниво, неусетно изтривайки емоционалното или афектното. Индивидът постепенно замества своето “сърце” със своя “ум” и бърка между “чувство” и “мислене”. Лечителите (шаманите) биха казали, че енергията им се концентрира в главите им. Тези, които използват марихуана за извършване на интелектуална работа или стимулиране на умствения си капацитет, интуитивно използват това свойство на веществото. Това, което може да бъде безвредна или временна употреба, може да се превърне в постоянен и патологичен начин за възприемане на света.

  • Отделяне от тялото:

Засилената умствена възбуда поражда усещането за решаване на многобройни проблеми, появата на “велики” идеи, разбиране на  сложни материи. Въпреки това е обичайно да се наблюдава, че същите тези хора изпитват трудност да конкретизират идеите си, да ги преведат в практика и да ги реализират в ежедневието. Пример за това са студентите в университета, които генерират “брилянтни” идеи за димпломната си работа и в същото време не могат да ги доведат до край. Може да се опитаме да го илюстрираме, като кажем, че индивидът се разширява във въздуха и губи връзката си със земята (губи се заземяването), има тенденция да се дематериализира. 

  • Проекция във виртуална реалност:

Зависимият от марихуана започва да вярва, че мисленето и животът са едно и също нещо. Голяма част от неговото същество е вложено във въображаем или виртуален свят, само възприеман или споделян мимолетно с хора, които също употребяват марихуана. Този аспект ми се струва драматичен, когато се отнася до духовното измерение, защото трансформира потенциално въплътено духовно преживяване в просто проста ефирна мечта, разсъждение, което може би е блестящо, но несъвместимо с ежедневието, несвързано с обикновената реалност. Той пресъздава символики, връзки и интерпретации, които никога не се санкционират от конкретна реалност. Оттам нараства апетитът към езотерични, магически, към паралелните светове…. което пък улеснява избягването на тук и сега.

Контекст

Срещата между субстанцията и индивида се случва в контекст, който оказва силно влияние върху ефектите от консумацията. Често наблюдаваме, че защитниците на свободния достъп до марихуана оправдават доброкачествеността на растението с факта, че то се използва в традиционните общества от векове, без да показва никакви патологични резултати. Това обаче представлява известно противоречие, като се има предвид, че съвременните защитници на тази позиция обикновено не принадлежат към тези традиционни общества, нито са ги изучавали задълбочено отвътре (нещо, което изисква време и отдаденост), а и не спазват критериите им за правилна употреба на растението. В допълнение към пренебрегването на начина, по който канабисът се приема традиционно, по-конкретно ритуалните елементи за употреба се игнорират. Те обаче са от съществено значение за правилното приближаване към духовното измерение, присъщо на всички свещени действия, като поглъщането на растение учител. Придобиването на такива знания изисква чиракуване и посвещение, ръководени от самите източници на тази мъдрост, идваща от предците. Сред огромния брой потребители на марихуана (според неотдавнашен официален доклад има най-малко 15 милиона потребители само в САЩ), кой всъщност е положил усилия да свърши тази работа?

Обичайният контекст за консумация на марихуана в съвременното общество е предимно развлекателен. Той представлява средство за идентификация с маргинален контекст и изразява дистанциране от формализма на установеното статукво. Това поражда бунт с юношески черти, разположен между месианско-политическото движение на “растата” и изчезваща духовност, свободна от всякаква асоциация, с която и да е институция на църквата. Развлекателната употреба на марихуаната позволява приятно споделяне с приятели, лишени от много социални ангажименти, предизвиквайки атмосфера на релакс, еуфория, чувствено удоволствие, а храната в крайна сметка може да бъде придружена от питие и секс. За някои това представлява почивка в края на деня или уикенда, бягство в приятно състояние на фантазията, при което въображението на някого може да се развихри, да се задълбочи в най-фантастичните идеи, да остави мисълта си да отстъпи, да отпусне напрежението, предизвикано от многото задължения на съвременния свят. Това е като да си дадеш почивка, правото на таймаут.

Сам по себе си рекреационният аспект не е неприятен и отговаря на естествената потребност на човека. Това, което намираме за съжаление е изключителността на този начин на консумация и систематичният начин, по който този контекст в крайна сметка премахва възможността да се доближи до нещо наистина свещено. Вместо това огражда преживяването в ценностна система, която в най-добрия случай е детска или юношеска. Вече не става въпрос за почивка, а за бягство и тук възниква пристрастяващото отношение. При този модел на потребление човекът не чувства тласък да се намеси в социалната мрежа, да прояви активно състрадание или да бъде активен агент в заобикалящата го среда. Той е склонен да засяда на дискурсивно ниво, устно или писмено и много пъти дори прекомерно; съдържанието може да е брилянтно (по отношение на интелектуалното очарование), но несмилаемо (с плътност, която не позволява пренасяне в действие). Някои поддръжници на “New age” епохата изглеждат перфектни прототипи на това явление; техните речи очароват ума, стимулират невроните, но им липсва ентусиазъм (“in-theos”) и вдъхновение от пламенен дух. Само последният обаче притежава способността да докосва сърцето. Най-накрая те се превръщат в най-пасивните и покорни индивиди по отношение на обществения ред, за който първоначално са се стремили да бъдат различни и срещу който сега са удовлетворени да се противопоставят устно, без да предприемат каквито и да било действия. В този контекст изглежда да си “готин” по-скоро означава състояние на примирение, а не автентично спокойствие. 

Прави впечатление, че в случая на марихуана, началото на консумацията в 90% от случаите е през юношеството (12-14 години). Това съответства на фаза, в която светът на възрастните е възприет като скучен и обременителен, и обикновено се отхвърля. Пред задълженията на възрастните, които започват да кристализират, е изкушаващо младежите да останат в детството, а не да растат; да предпочетат фантазията и магията пред реалността, която се възприема твърде тъжно и монотонно, изглежда механично, липсва вдъхновение, ентусиазъм или авантюристичност. Това, което се разбира като класическа криза на пубертета, става причина за безпокойство, ако индивидът се заклещи в поведението на юношите в по-напреднала възраст. Редовното използване на марихуана от юношеството в този социален контекст не помага на хората да се развиват, но има тенденция да ги поддържа в продължително състояние на незрялост, напомнящо на фигурата на “puber aeternus”, “вечният юноша”

Разбираме, че контекстът на колективното общество, който предлага малко стимулиращи перспективи за индивида, благоприятства апетита за този тип бягство. Ние също така вярваме, че обвиняването само на обществото отново съответства на нагласа, която се отказва от индивидуалната отговорност. Никой не е принуден да пуши марихуана или да продължи да го прави.

Въпреки това започването на консумация през юношеството или дори детството води до преждевременно отслабване на индивида, който все още не е формирал собствената си личност и улеснява установяването на зависимост от марихуаната. Безспорно е, че съществуват многобройни реални и сериозни случаи на зависими към марихуана хора, катонякои от тези случаи са се лекували в нашия център. Както беше посочено по-горе, това е зависимост, която рядко се разпознава от самите заинтересовани индивиди и още повече, когато “алтернативният” контекст насърчава пагубната нагласа за безвредността на марихуаната. “New age” движението ревностно защитава консумацията на марихуана, създавайки подобно чувство на оправданост както при алкохолика в общество, изградено около консумацията на вино. Когато пушенето на марихуана представлява групова норма (студенти, художници, журналисти и други), тогава кой може да го приеме като изкривяване, когато е широко разпространено?

Никой не пренебрегва основната роля, която една плодородна почва играе за развитието на пълноценна зависимост; със сигурност съществуват обществени предшественици, които създават условия, благоприятстващи развитието на нарушения в употребата на вещества. Ние вярваме, че по-голяма част от индивидите в постмодерното западно общество не преминават детска или юношеска личностна структура; ритуалите за преминаване са загубени, предаването на знания от предците (считано за по-нисше от “последното развитие на науката”) е спряно, съществуващите системи за социална защита са склонни да премахват индивидуалната отговорност и т.н. – обществото е болно! Ето защо смятаме, че хората с тенденция да се влюбват в марихуаната са толкова много. Цифрите със сигурност са много по-високи от тези признати от активните защитници на марихуаната, които без съмнение са склонни да се изключват от групата на зависимите.

От друга страна в някои случаи, след като се възприеме вярата в безвредността на марихуаната, потребителят може да търси по-интензивни преживявания и да изследва по-силни вещества. Според нашия опит 90% от пациентите, които търсят лечение в Takiwasi поради зависимост от деструктивната паста на кокаина, са започнали употребата на наркотици с марихуана. По време на лечението ние наблюдаваме, че симптомите изчезват в обратен ред, т.е. първите симптоми, които изчезват са тези, които най-скоро са се появили. Установява се, че поведението и последствията, предизвикани от употребата на кокаинова паста, са преодолени и едва тогава производните от марихуана започват да се проявяват. Въпреки че експлозивните последствия, свързани с употребата на основа от кокоиновата паста, са трудни за справяне за съответния индивид, изправянето пред тези на марихуаната на следващ етап представлява голямо предизвикателство и често дори по-голямо препятствие. Забелязва се силна съпротива, заедно с тенденция да се разграничават ефектите от кокаиновата паста и тези от марихуаната, сякаш те не са се появили в едно и също лице и са подкрепени от едни и съща личностна структура. Поради тези причини лечението на зависимостта от марихуана е трудно и често дори по-трудно, отколкото в случаи на други вещества, които изглеждат по-вредни. Трудно е да се игнорират тези факти, когато се предлага безплатен достъп до марихуана. 

В Takiwasi използването на лечебни растения се извършва в съответствие с традиционните амазонски шамански учения, което включва индуциране на видения, които дават възможност на лечителя да възприема енергийното тяло на пациента по време на терапевтичните сесии. Енергийното тяло на обикновения консуматор на марихуана винаги се характеризира с подчертана непрозрачност, прекомерна концентрация на енергия на психическо ниво, липсва заземяване и понякога прекъсване на връзката между физическото и енергийното тяло. Всичко това поражда объркване и разстройство, както вътрешно, така и външно. Когато се извършва енергийно прочистване с помощта на очистителни растения (Aristoloquia didyma / yawar panga), често се наблюдава силно блокиране на енергията на хепатобилиарно ниво, което често провокира енергично и устойчиво повръщане. Първоначално е по-трудно за такива хора да получат достъп до ученията от Аяхуаска ,особено по отношение на способността им за самоанализ и самопознание, тъй като има подчертана тенденция да проектират своя вътрешен свят навън. За каква цел служи разходката в междугалактическите светове и разговорите с космически същества, съставянето на сложни теории и сложна метафизика, ако няма способност да регулира взаимоотношенията на човека с пряката обстановка и да балансира ежедневието на човека? Как трябва човек да може да се издигне отгоре, без първо да е създал солидна основа, върху която да стъпи?

Марихуана и духовност

Канабисът се използва в религиозен контекст от различни култури и е с неоспорими ползи. В тези традиционни общества такова използване е заложено в свещен контекст, който задължително включва ритуал, предаван от поколенията с инициация. Растението се счита за учител, тъй като е обитавано от жив дух, способен да ни научи как трябва да подходим към него. С други думи, ритуалът не е създадена конструкция, измислена от индивида, а комуникационен код, продиктуван от самата същност на растението, от неговата природа или структура. По този начин нямаме работа с художествено творение, основано на естетика, нито с театрална изложба, където всеки би могъл да импровизира като свой собствен свещеник. По-скоро говорим за оперативен, ефективен тип процес, свещена технология, която е резултат от продължително чиракуване. Като всеки език, той изисква строгост и прецизност, за да бъде ефективен и да не е вреден. Целта е да се позволи комуникация със същността на растението, неговата “душа”, живо и интелигентно същество.

Разбираемо, е че се подхожда с дълбоко уважение към “боговете” и че свещен акт със свещено растение изисква изграждането на свещено пространство, както вътрешно, така и външно. Така Даниелоу (Danielou) например призовава за уважително отношение, възприето в Индия, което включва ритуална баня и носене на чисти дрехи; той уточнява, че “духът на конопа, ако бъде поканен, докато някой продължава с други дейности, то тогава е разстроен и обиден” (цитат).

Следователно зависимостта се разбира като резултат от прегрешение, при което обиденият дух на растението завладява индивида. Следователно лечението срещу това притежание ще включва екзорсизъм, целящ да успокои замесения дух и да го убеди да напусне индивида, станал негова жертва. 

В заключение той казва: “Духовете на растенията коноп, тютюн, мак и кока са божества, приятелски настроени към хората, които помагат за облекчаване на страданията им и им отварят вратите към фините светове; тяхната забрана, както и нерационалното им използване са еднакво погрешни и провокират злонамереност от обидените божества”(цитат).

При много хора, които са в процес на личностно “търсене”, марихуаната има тенденция да блокира развитието им. Те биват уловени в умствени игри и понякога дори се губят със сериозни състояния на объркване, които ги довеждат до неподходящо или опасно поведение, както сме наблюдавали в различни случаи /различни поводи.

Както беше отбелязано по-рано, пристрастяването към марихуана рядко се признава от засегнатите. В типичното търсене на оправдание на зависимите, многобройните измами, които могат да се измислят, никога не спират да изумяват. Тяхната “влюбеност” е толкова силна, че често липсва разумен дискурс, което може да доведе до състояние на дълбока ирационалност. Въпреки това, в случаите, когато човек признава своята зависимост, е възможно да се оцени нейната степен чрез въздържание от консумация на канабис за определен период от време.

Съществува цяла гама от състояния и повече или по-малко близки взаимоотношения с марихуаната между закоренелия потребител и този, който се въздържа. Много употребяващи имат контрол върху консумацията си на канабис, точно както много хора знаят по какъв начин да се насладят на хубаво вино без да стават алкохолици. В този случай не говорим за духовно търсене, консумацията отразява опит за създаване на моменти на релаксация. Защитниците на марихуана посочват и то правилно, че много хора с епизодична или редовна консумация все още могат да “функционират” добре. Аргументират се, че техният навик не води до незабавни вредни последици за останалата част от обществото. Но аз се питам дали във връзка със свещените растения “способността да функционира” наистина е смисълът на всичко и дали отсъствието на забележими краткосрочни последици за обществото в крайна сметка не отразява подценяването на дългосрочното въздействие, т.е. прогресивното откъсване от конкретно участие в обществото, постепенна неспособност за явна трансформация на реалността за общото благо. Ограниченото физическо натоварване, предизвикано от марихуана засилва идеята за нейната безвредност, въпреки че действително нанесените щети най-често се срещат на енергийно и психо-духовно ниво.

“A posteriori”, някои вече зависими от канабис, се съгласиха да се въздържат за определен период от време и биха могли да свидетелстват за безспорното подобрение на физическо, психологическо и духовно ниво, доказателство, което изглежда доста убедително. Същото явление може да се наблюдава при пациенти, които идват в Takiwasi.

Ехото на “New Age”

Гореспоменатият феномен на ментализацията намира отражение в определен тип псевдодуховна литература, която позволява на читателите си да се носят в приятни разговори/приятелски бръщолевения без големи промени в реалността. Искаме накратко да илюстрираме това с примера на две видни фигури от феномена на новата ера: Кастанеда и Ошо (посещение на “езотерична” библиотека или гише за книги, на която и да е международна летищна транзитна зона, може да послужи за попълване на списъка).

На практика паралелът между консумацията на марихуана и афинитета към творбите на Карлос Кастанеда първоначално е поразителен. “Пушачите на трева” се чувстват напълно спокойни с този тип литература. Този автор има заслугата да повишава чувствителността на много хора към други аспекти на реалността. Освен това той предизвиква съществуването на мощно течение в западното общество, включващо жажда за духовност и промяна на перспективата.

Кастанеда знаеше как да превърне съвременното екзистенциално безпокойство във фин и стимулиращ литературен израз. Въпреки това той представя фантастичен свят без ясна методология за това как да се продължи в него, свят, който е практически недостъпен за индивид с нормална физика. Освен това той мълчи за най-важното: афективен живот, ежедневие, неговите конкретни аспекти. Ние потъваме в магия, магьосничество, парапсихология, странни явления…изчезващ свят, в който човешките същества от плът и кръв, обикновени хора като теб и мен, изглежда не съществуват. Ние се доближаваме до виртуална реалност, все по-отдалечавайки се, подминавайки всякакви опасения, с определен тип дискурс, който подхранва объркващите игри на ума. Дори самият Кастанеда остава фантомно същество: автентичността на неговия опит продължава да се обсъжда, както и неговата националност, социален статус, действителната му степен на знания и личностно развитие. Защо толкова много тайни и мистерия, когато се публикуват десетки хиляди негови книги? Може би истината е скрита, светлината е покрита? След много прекарано време в разгара на този поток от търсещи хора, аз все още чакам да намеря ученик на Кастанеда, който може да говори ясно, да предава систематично своя опит и да демонстрира очевиден напредък в личностното развитие. Кастанеда ни позволява да мечтаем, но не предоставя рецепта, за да превърнем мечтата в реалност: тук е, където виждам взаимовръзката между пушенето на коноп в нашето общество – едновременно непостоянно и безплътно, съблазнително и объркващо. 

Нещо повече, бих искал накратко да се обърна към влиятелния Bhagwan Shree Rajneesh (Ошо) – пропагандист на консумацията на марихуана и на философията на недиференцираната любов. Огромното количество от книгите му върви ръка за ръка с надуто его, което за неговите поддръжници изглежда по-убедително, колкото по-голямо става то. “Просветеният господар” не се поколеба решително да твърди: “Аз съм началото на напълно ново съзнание”, нищо по-малко от това. Според нашето наблюдение поддръжниците на Ошо показват значителна липса на корекции в обикновената реалност и при лечебни сесии с амазонски растения се наблюдават значителни енергийни смущения. Марихуаната и безразборният секс са основните инструменти, използвани от Ошо, за да съблазни и убеди новите си ученици. Това съответства на типичната западна тенденция на консуматорство, необикновеност, сбъркана със свобода, бягство от страдание, сляпа отдаденост на гуру, който поема псевдобащинска роля, лишаваща индивида от отговорност. Този тип движение назад в развитието чрез процес на сливане и безразличие (особено по отношение на сексуалността) се противопоставя на вътрешния път на индивидуализация (по юнгиански термин) и диференциация, която задължително включва преминаването през страдание и уединена конфронтация със себе си.

Важно е да се отбележи, че тези “учители”, двамата проповядващи откъсване от материални неща, не се отличаваха с репутацията си на особено незаинтересовани към парите и материалните блага.

И накрая въвеждането на марихуана в бразилските ритуали Санто Дайме (в които се приема Аяхуаска) е преобладаващ фактор за разделянето на първоначалната група около маестро Иринеу, стимулирайки конфликти и конкуренция, както ни обясни съпругата му. Това действаше като елемент на разделение и объркване, раздувайки и дестабилизирайки някои ученици и в крайна сметка доведе до разединение: днес съществуват около десет различни секти. Ad hoc асоцияцията на Аяхуаска с марихуана изглежда отговаря по-скоро на търсенето от градските сектори, а не произтича от инициативен процес Аяхуаска. Традиционните лечители, които познаваме от перуанската Амазонка, категорично възразяват срещу пушенето на марихуана по време на сеансите с Аяхуаска. Въпреки това, тъй като Аяхуаска е динамична медицина, винаги съществува възможност да се усъвършенства с ефикасни методи. По тази причина емпирично изследване на добродетелите на това свещено растение се насърчава. Амазонската традиция разполага с конкретна методология за тази цел, която по същество включва влизане в състояние на транс с помощта на етнеогенни растения и прогресивно поглъщане на инфузия или отвара от непознатото растение, за да се “види” духа на растението и да се установи уважителна връзка с него. Ясно е, че тази процедура изисква опитен майстор, който е бил адекватно подготвен; смел новак не е достатъчен.

Заключение

Страхувам се, че основните защитници на неограниченото използване на марихуана може да се окажат основните участници в аргументите в полза на нейната забрана. Голяма част от това се дължи на небрежното отношение по отношение на свързания социален риск: за дете или юноша несъмнено консумирането на вещество, което потенциално може да предизвика объркване, води до пристрастяване и допринася за по-нататъшни тежки зависимости, е несъмнено неподходящо. Ето защо свободният достъп и популяризиране като безвреден продукт е неприемливо, както е неприемлива и сляпата забрана на марихуаната.  

Ако приемем традиционното ѝ използване като отправна точка, трябва да се уточни, че според тази древна мъдрост марихуаната не трябва да се пуши и че са дадени точни условия за правилното ѝ приемане. Освен това би трябвало да правим разлика между различните видове употреба на марихуана: медицинска, развлекателна или религиозна. Всяка от тях изисква различен начин на подготовка и подходящ контекст на приемане. Ентеогенно растение може да се прилага на три нива. Ако целта е приготвянето на релаксираща инфузия, не се изисква сложен и продължителен ритуал, тъй като това, което се иска от растението, е просто физически ефект. Но ако някой иска от растението учение, откриване на фини светове или изследване на несъзнаваното, е нужен ритуал заедно с искрено вътрешно отношение и обмисляне. Марихуана не е просто вещество, термин, който я обективизира и я лишава от нейната жизненост, енергийно и духовно измерение. Това е преди всичко свещено растение. Обичайният режим на съвременната му употреба го свежда до прост продукт на потребление, възприемайки типично материалистичното западно отношение. Тук се сблъскват строгите противници и непреклонните защитници. Както Даниелоу мъдро заключва: “Именно поради неразбирането на реалността на финия свят, съвременният материализъм се превърна в негова жертва”.

Време е да се намери път, който да позволи защитата на достъпа до свещените растения, създавайки условия за уважителен, контролиран и ръководен подход, който гарантира безвредност и автентично духовно преживяване. Западното мото “всичко, сега и безплатно”- често срещано сред зависимите, няма валидност по този трети начин. Това мото дефинира пристрастяващата нагласа или психична матрица, която за съжаление преобладава сред потребителите на марихуана. Решението ще бъде прогресивно, а не незабавно, с индивидуални, както и колективни усилия, включващи всеки един дял от доброволно приетите страдания.

*Статия написана от Jacques Mabit и публикувана на испански в списание Takiwasi № 5, стр. 63-77, Tarapoto, Перу, 1997 г.

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *