Пътеводител на западния турист в света на шаманизма

“Шаманското” нашествие.

В малкото пристанище в горната част на амазонската джунгла в Перу, където живея почти 20 години, виждам нарастваща вълна от западняци, желаещи да се доближат до практиките на традиционната амазонска медицина. Тъй като аз бях един от инициаторите на това движение, не мога да не съм раздвоен между удовлетворение и страх от този ентусиазъм към “шаманизма” (много неподходящ термин от антропологична гледна точка). Прогресивното осъзнаване на западняците за сериозния дефицит на свещеност в ежедневието им и дързостта на някои ги отвежда на другия край на света в търсене на обновяване на тяхната духовност, което изглежда им носи надежда. В същото време способността на западняците да трансформират всичко, до което се докоснат в търговски продукт, включително духовността, е ужасяващо. В момента сме свидетели на масово пристигане на хора от северната част на света, които идват в най-изолираните кътчета на горите, планините и пустините в Перу, както и на много други места, за да открият “шамана”, който все още е “чист” и който може да ги помири със себе си. Тук нещата се усложняват по определен начин след като движението започна в обратна посока с преместването на “шаманите” в Европа и белите хора, представящи се като инициирани и способни да заместят местните учители.

Когато западняк и амазонски, или Местизо шаман се срещнат, това не са само двама души, които се изправят лице в лице, това са две култури, които се откриват и накрая се сблъскват. Всеки носи, макар и често несъзнателно, културните елементи, които структурират техния свят, техните мисли и поведение. Ако това важи за правилата на възпитание и учтивостта в ежедневието, когато преминавате географска граница, това е още по-валидно, когато се преминават границите на различните състояния на съзнанието. Това взаимно непознаване на вътрешния свят на другия, засилено от илюзията на външния вид (много шамани се обличат по западен начин, носят часовник, слушат радио и др.), позволява множество проекции, които стават постоянни източници на неразбиране, от най-хумористичните до най-опасните.

Символичната референтна вселена на единия и на другия индивид са напълно различни, именно тази разлика в разбирането на вътрешните преживявания изиграва голяма роля по време на шаманските преживявания като приемането на Аяуаска. Ако нашият западен пътешественик няма дори малки познания в символиката на собствената си култура (това е правило), тогава има голям риск да сбърка “светулки с фенери”, шарлатаните за велики учители и лични видения за вселенски откровения. Способността за самоилюзия е такава, че изправен пред залозите и направените разходи в един такъв поход, получателят няма на разположение средство, което да го предупреди за собствената им наивност, когато иска да слуша своя “учител”, който им казва, че сега са част от “посветените”.

Следователно за западния субект възниква въпросът как да навигира през шаманското преживяване, за да получи реална полза и да не допринесе за бързото влошаване на тези практики в традиционните общества. С риск да прозвучи опростено с тази кратка статия, предлагам някои ключови елементи, нещо като пътеводител, в опит да посоча мостове, опасни пътеки и пътища, по които да се върви.

Когато човек от Запада срещне местен шаман.

Амазонските шамански практики идват от племенен свят, главно регулиран от основополагащия мит за справедливостта. За коренното население етническата им група се състои от референтна вселена. Животът се поддържа от правило за взаимност с външния свят, с джунглата, с другите племена и с невидимия свят. Групата е изключително структурирана, с точни и твърди жизнени норми, неоспорима йерархия, в която оцеляването на групата има приоритет пред живота на индивида. Всички зли явления се дължат на дисхармония в тези отношения с “другия”, поради агресия или прегрешения и трябва незабавно да бъдат възстановени чрез реципрочността на агресията или наказанието за направеното прегрешение в съответствие с поговорката “око за око, зъб за зъб” на еврейските племена. Като такъв, това е “войнствен” свят, където шаманът е преди всичко боец във вътрешността на невидимия свят. Той трябва да е по-силен от външния си противник (шамана на другото племе) и като такъв трябва да натрупа най-голям брой оръжия.

От другата страна нашето западно гръко-юдео-християнско възпитание ни поставя в съвсем различна референтна вселена, където митът за Любовта е основата. Това ще рече, че “другият” трябва да стане брат, а не враг, тъй като истинският враг е вътре в нас самите. Вече не е възможно идеалистично да се проектира злото върху друг човек. Това поражда предпоставки за индивида да осъзнае себе си (индивидуализация). Каквато и да е била агресията, която може да е възникнала отвън, това ме връща към начина ми, по който ще реагирам на нея и ще я отработя и това ще доведе до промяна в поведението ми. Не трябва да се снабдявам с оръжия, а по-скоро да се лиша от егото си, да се пречистя и да се откажа от амбицията си за всемогъщество.

Универсализацията се превръща в полето на нашето действие и нашата мисъл, като редовно ни отвежда да проектираме “другия” нашия собствен начин на съществуване в света и насърчава глобализацията на нашите ценности. Индивидът се определя като върховна цел на обществото във възпитанието на западните страни.

Тази колективно психологическа основа кара западняците да проектират върху шамана своя културен идеал за учител, който е лишен от своето его и живее в съвършена хармония с природата, в любов и мир. Западнякът фантазира за местна личност с щедра природа, която в същото време без съмнение ще бъде неспособна да толерира крайни социални ограничения и йерархии на етническите групи, неопределимата сила на природата и често заплашителното влияние на невидимия свят. В шамана те виждат човек, който е работил върху себе си и който е победил своите вътрешни демони: комбинация от “благороден дивак” и “просветен” на Жан-Жак Русо. Местният човек може да се превърне в експерт в използването на невидимите природни сили и на нашата човешка природа, без дори да е работил минимално върху себе си като личност, като в същото време е натрупал в тялото си енергийните оръжия необходими за борба с “другия”. С други думи може да се наложи да се изправим пред голям магьосник: мощен човек, който не умее да контролира своите егоистични пориви. Именно това е причината, поради която по-голямата част семействата на шаманите се страхуват от тях, поради възможността от внезапна промяна в тяхното настроение. Някои етнически групи упражняват голям контрол върху техните шамани, които ги грози опасност от премахване, когато се появят подозрителни събития в племето (смърт, болест, лош късмет и други). Поради тази причина много местни младежи отказват да тръгнат по пътя на шамана, тъй като знаят голямата отговорност, която се носи до края на живота им, също възможността да бъдат мразени цял живот.

Ежедневният ни контакт с Амазонските лечители ни показва свят на вътрешни войни, агресивни проекции, ефективни войнствени действия в невидимия свят. “Магичното” измерение може да има различна степен на важност, но рядно се пречиства от съвременните лечители. Нашият незапознат западняк наивно попада по средата на бойното поле, където е много лесно да бъде уцелен от загубена “стрела”(dart, virote). Изправяйки се пред този активен свят на магьосничество, много западняци вярват, че са защитени, защото “не вярват в тези неща”. Въпреки това, те ще се изсмеят на местен човек, който им каже, че е защитен от вирус или бактерия, просто защото той не вярва в тях. Без съмнение актът на вяра (плацебо ефект, силата на внушението…) в един контекст или друг може да упражни някакъв контрол, но отричането по никакъв начин не гарантира защита.

Тези твърдения са склонни да си противоречат с опростената Ню Ейдж (New Age) атмосфера, в която човек би искал да вярва, че “всичко на света е красиво, всички са приятелски настроени”. Като такива тези твърдения придобити чрез опит редовно се отхвърлят, преди дори да бъдат разгледани.

Сляпото петно на дясната страна на мозъка.

Точно както западният човек е развил психичните функции на лявата част на мозъка по необикновен начин, етническите групи на Амазонка са експерти в използването на психичната функция на дясната част, която е недостатъчно използвана в нас. Западното невежество по този въпрос може да бъде поставено на същото ниво като невежеството на местното население относно квантовата физика или немска философия. И така имаме страхотен шаман, който демонстрира своето изкуство по изключително ефективен начин, но е напълно неспособен да обясни случващото се с думи. Въпреки факта, че дясното полукълбо на мозъка му е толкова добре развито, това не му дава автоматичен достъп до рационалната логика.

Всеки знае някой велик западен ерудит, който се разбира перфектно с колегите си от целия свят, но е напълно неспособен да управлява своя символичен или емоционален живот, да интерпретира сънищата си, аналогично да излага своите знания или да разбира метафорите?

Шаманите са разработили много сложни техники за владеене на енергиите, които могат да варират от процеса на материализация-дематериализация, до сферата, която управлява настроението на хората, до вменяване на мисли чрез сънища и т.н. Тези функции, които убягват на нашето западно образование, се помещават в подсъзнателното пространство на нашата психика. Манипулацията им е много по-ефективна у нас до такава степен, че да игнорираме тяхното съществуване. Като такова съществува много добре развито изкуство на съблазняване, което се състои в създаване на много приятни несъзнателни асоциации (или обратното) в съзнанието на субекта по отношение на определен човек. Неврологичните вериги за удоволствие се управляват от шаман, използващ стимули като звук, мирис и подсъзнателни жестове, които предизвикват изключителна съпричастност у избрания човек. Тези техники, като известните любовни отвари, основно служат за привличане на желания човек за сексуални цели. Но тази индуцирана съпричастност може да позволи на другия човек да бъде лишен и от други облаги. В своето непознаване на тези практики и в своето невежество, западняците значително подценяват тези окултни сили и поради тази причина са перфектните жертви. 

Измами и недоразумения: разширяване на съзнанието или раздуване на егото?

Тези недоразумения се установяват и по отношение на намерението на шаманския процес. Всички са съгласни, че съществото е едно, въпреки че западният човек започва от главата, а местният от тялото. Докато местният се стреми към пречистване на тялото, за да получи благополучия, западнякът копнее преди всичко да “види”, за да се чувства добре. Западнякът иска да разбере с ума си, за да задоволи притесненията и да намери мира на своя неспокоен ум. За обитателя на Амазонка екзестенциалната мъка се отнася до баланса с природата и невидимия свят, способността да извършва физическа работа, чрез която да са самостоятелни и независими. Ако тялото се пречисти, то тогава той знае, че главата му също ще работи по-добре, ще има сънища и духовете ще влязат в контакт с него. Когато човек вземе Аяуаска, шаманът ще го попита дали е повърнал, защото физическото пречистване е признак по някакъв начин за успеха на сесията. За западняка отсъствието на визуалната част поражда разочарование, защото по същество това се очаква. Ние живеем в свят на изображения, отражения, екрани…

От друга страна, освен за шамана, приемат на Аяхуаска е сравнително рядко явление за участниците в церемонията за повечето етнически групи и като цяло е на второ място в сравнение с приема на очистителни растения.

Последните се считат за жизненоважни за балансиране на приема на Аяхуаска и местните младите жители редовно ги приемат, за разлика от Аяуаска, която може дори да не се взима, като приема ѝ носи определен риск.

Съществуват множество капани, в които може да попадне западнякът в похода си към Амазонския шаманизъм, защото неразбирателството може да доведе до неподходящо поведение. Дори в идеален контекст и с абсолютно коректен шаман липсата на подготовка в момента на навлизане в символичната вселена може да доведе до сериозни проблеми. Всъщност образите, които се появяват, точно както в сънищата изискват интерпретиране и след това съзнателна метаболизация. За коренното население, което целият му живот минава в племето, придобиват културни знания от самото детство, които предоставят ключ за разбиране на шаманските преживявания. Те притежават космология от колективни интерпретации, легенди, митове, семейни или кланови истории, които му позволяват автоматично да идентифицира своето преживяване и да му осигури съгласуваност по отношение на себе си и заобикалящата го вселена. За сметка на това обединяващата символика на западното рационално образование, редукционизъм на научния мит и десакрализация на религиозните практики произвеждат хора, лишени от ясни референтни точки на своите светове, както и за всички трансцендентални измерения. Изчезването на ритуалите на преминаването “произвежда” маси от възрастни хора, които не са психически родени и остават блокирани в майчиния свят, в който мъжките психични функции са изключени и стават недостъпни. Егото с амбицията си за всемогъщество веднага се възползва от шаманските преживявания, за да ги присвои: разширяването на съзнанието се превръща в раздуване на егото. Субектът приема лични откровения като разкриване на уникална божествена мисия. Колко западняци, които приемат Аяхуаска и виждат енергията в ръцете си веднага вярват, че са призвани да станат лечители или дори мислят, че са били и преди това, без да го знаят?

Каза ли “магическо мислене”? Но това е магия!

В западните хора процесите на обожествяване са постоянно изкушение, тъй като те по някакъв начин позволяват “обективирането” на онова, което има символично естество и като такова отделено от измерението на смисъла, когато последното е неприятно. По този начин намерението играе съществена роля във всяко шаманско преживяване и освен това се изразява в прецизна и строга ритуална форма. Но много бързо хората от Запада, които са “открили” шаманските практики вярват, че могат да употребяват психоактивните вещества “свободно” от ритуалните норми. По този начин инициаторите на психеделичното* движение от шейсетте години са хвърлили цяло поколение в употребата на наркотици.

 Западняците ще се опитат да превърнат прагматичната информация, която не съвпада с техните принципи, в „символична“ деноминирана територия, която всъщност е виртуална.

Символизмът в нас, западняците, е толкова изпразнен от съдържание, че същността му вече няма никаква оперативна функция и вместо това се превръща в отражение на виртуална реалност. Като например, много феминистки чувстват, че заемат второстепенна роля от факта, че шаманите не позволяват на жена да приема Аяуаска по време на цикъла си и предпочитат да възприемат този факт като остатък от шовинизма на първобитните племена или чрез психоаналитично четене около въпроса за желанието. Така че има вероятност те да престъпят една много важна препоръка, която се отнася конкретно до факта, че изтичането на менструална кръв е токсично на енергийно ниво, факт който може лесно да бъде демонстриран. Също така по този начин белите хора интелектуализират до крайност и виждат “магията” (прочутото “ магико-религиозно предлогично” мислене, толкова любимо на антропологията) в това, което коренното население счита само за конкретни и проверими механизми на енергиен трансфер. Кой е под контрола на “магическото мислене”?

 Други културни елементи, които характеризират племенния свят, все още трябва да бъдат развити и могат да бъдат източник на неразбиране между коренното население и западняците. Откровеността на западния човек почти винаги ще се възприема като агресия от коренното население, чиято културна неспособност да каже “не” ще бъде разглеждана като лицемерие от западните посетители. Как може да се обясни с няколко думи, че приятелството между мъжа и жената не съществува в племенен контекст? Една добронамерена жена от запад, която любезно приема любезност от местен жител, всъщност му казва, че е сексуално предразположена.

Следователно можем да разберем как толкова недоразумения по отношение на намерението, целта, ритуалната форма, символната интерпретация, човешките взаимоотношения, правилата на учтивост и други, усложняват извънредно подхода към шаманизма и че няма място за наивност. И ако от съображения за удобство на езика сме използвали думата “коренно население”, трябва да помним, че културно импрегниране остава и днес дори в големите градове на Южна Америка и при хората, които са напълно смесени в културно отношение.

Вратите на помирението.

Независимо от гореизброените неща, ние вярваме, че тази среща е възможна и може да бъде от взаимна полза, ако е оформена с необходимите предпазни мерки и се предприеме бавно. Което обикновено не е така. Шаманизмът изисква дълги периоди на обучение, които малко западняци са готови да предприемат, предвид изискванията и продължителността (години на пълно работно време). Тук сме изправени пред въпроса за призванието. Да се каже, че “всеки има шаман в себе си” е шега, а в най-лошия случай лъжа. Хората, които истински са призвани, са рядкост, тъй като има много малко хора, които носят “Моцарт или Модиляни” в себе си. В днешно време, въпреки че са необходими години на обучение, за да станем експерти по темата, ние сме изненадани да видим, че човек може да стане шаман и да овладее състоянията на съзнанието само за един уикенд обучение в гората Фонтенбло. Много от така наречените курсове по шаманизъм, предлагани в контекста на Ню Ейдж, всъщност са техники за релаксация, сън с отворени очи, индукция на хипнотични състояния и други неща, които споделят само общо име с шаманизма. Шаманизмът докарва тялото до екстремни състояния (гладуване, сексуално въздържание, хранителни ограничения, продължителна изолация и др.) целящи да достигнат до психологическите граници, които съществуват в модифицираните състояния на съзнанието, приближавайки ни до паранормални явления и парапсихологични отклонения, които понякога са твърде дестабилизиращи, както и отварят вратите към непознати трансцендентални измерения. Достатъчно е да се каже, че шаманското обучение включва много страдание и жертви. Ние сме далеч от удобните предположения за обучение на шаманската светлина у дома, които не включват страдание, където всичко, което е необходимо е партньор и барабан, за да станете шаман и да намерите вашето тотемно животно…

Посвещението е дълъг и бавен процес, който изисква интегриране на преживяното на различни нива (физическо, умствено, емоционално и духовно) и при който западнякът не може просто да пренебрегне собствената си култура. Вместо да избяга в друг свят, става дума за реинтегриране на собствените корени и помиряване със себе си и своите “предци”, което за западняка означава и възстановяване на юдео-християнските културни основи. Преминаването през културата на предците може да е подходящо за западняка при условие, че се готви да се върне “у дома“. Предварителното или едновременното придобиване на обучение със съпровод или по-добре казано, на професия, която включва терапевтично измерение, ми се струва съществено. Шаманското преживяване трябва да се подготви предварително, след което да бъде вкарано в символичен контейнер и накрая да бъде последвано от допълнителни етапи на интегриране на преживяното преживяване. Следователно, изисква специфично пространство.

* Текста е превод на статията “Amazonian shamanism and the Western world: between encouragement and warning” от Dr. Jacques Mabit – доктор и управител на център Takiwasi в Перу. Основан през 1992г. центъра се специализира в лечението на зависими и с изследване на местната медицина.

**Статия, публикувана два пъти на френски. За първи път в списание SYNODIE, публикувано от Групите за разследване и изследвания на трансперсоналните терапии (GRETT) и за втори повод в списание „Nouvelles Clés“ (декември 2005 г.).

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *